Управляващите трябва да припознаят представителните НПО за свои партньори15 години

 
Управляващите би трябвало да припознаят представителните Неправителствени организации за свои сътрудници 15 години БАСЗЗ пази правата и ползите на членовете си В миг на неустановеност МЗм можеше да сътвори спешна група с всички участници в продоволствената верига С готвената смяна в ЗСПЗЗ се прокарват лобистки ползи, споделя Стайко Стайков, ръководител на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи (БАСЗЗ) в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
 

- Господин Стайков, по какъв начин ще коментирате решението на страната да изкупи зърно за запаса?

- Сигурността, здравето, благосъстоянието и продоволствената осигуреност на популацията би трябвало да са приоритет за всяко държавно управление.

От тази позиция публичният интерес е водещ. Друг е въпросът по какъв метод, с какви средства и техники той се пази.

По принцип главно предписание за триумф при намеса на страната, изключително при борсово търгувани първични материали и артикули, каквито са зърнените, е да се направи оптимално бързо и без непотребен звук. От 1997 година до през днешния ден има редица сходни образци с преструктурирането и ръководството на външния дълг на България, на държавният запас и други, част от тях позитивни, други не толкоз. В случая виждаме тъкмо противоположното. Информация се изливаше от най-различни източници, което докара до всеобщи тълкования и опция за далавера. Износът не бе неразрешен, само че бе усложнен и оптимално продължен под формата на инспекции. В миг, когато производителите би трябвало да продадат остатъците от остарялата годишна продукция в очакване на новата и със средствата да платят вноски по заемите, заплати, осигуровки, семена, торове и препарати.

В подобен миг на неустановеност и опасения за продоволствената осигуреност, МЗм можеше да сътвори работна/кризисна група по тематиката. Аз бих присъединил всички в продоволствената верига - притежатели на земи, зърнопроизводители, производители на картофи, ориз и брашно, търговци. С присъединяване на тези неправителствени организации, екипът и специалистите на МЗм можеха да намерят работещи решения, гарантиращи публичния интерес през призмата на оцеляването на земеделските участници в продоволствената верига.

- Какви са прогнозите Ви - ще има ли още повишаване на нивите?

- Земеделската земя е стеснен естествен запас, от който зависи продоволствената сигурност на популацията. Цените й са постоянни, а рентите и наемите са функционалност от цената й. При пазарни връзки на свободен пазар равнищата се дефинират от търсенето и предлагането. Там, където има  удобни фактори, като плодородна почва, напояване, конкуренция сред аграрни производители и арендатори, ще има покачване и противоположното. Във втория брой на " Алманах за земята ", периодическото издание на БАСЗЗ, през декември 2021 година публикувахме статистическа информация по данни на сдружението.

От друга страна земеделската земя е актив леговище по време на рецесии. Тя има ниска (обратна) корелация по отношение на главните класове капиталови активи.

- Какво още би трябвало да се направи, с цел да се развива този стратегически бранш, изключително в тежка обстановка като сегашната?

- Основното е законодателната и изпълнителната власт да припознаят представителните Неправителствени организации от земеделския отрасъл за свои сътрудници. Да открият публичната изгода от работата в екип и да се възползват от експертността им. Да се спре с политиките " разделяй и владей ". На базата на прогнозиране и обмисляне да се пристъпи към програмно ръководство в земеделието. Да се начертаят краткосрочни, средносрочни и дълготрайни политики и да се започва осъществяването им. Постави ли се здравият пиедестал, решенията ще дойдат.

Изминаха първите 100 дни на държавното управление. Нормално е браншът да чака действителни дейности, съгласувани с него по главните проблеми и да изисква повече.

- БАСЗЗ разгласява публично мнение на 11 март 2022 година по отношение на Проект на Решение на Министерски съвет за одобрение план на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за собствеността и използването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), оповестен на портала за публични съвещания на 04.03.2022 година Бихте ли разказали повече?

- БАСЗЗ бе сюрпризирана от оповестения по подобен метод за публично разискване ЗИД на ЗСПЗЗ без авансово координиране с сектора, единствено броени дни след срещата сред управленията на асоциацията и БСК с доктор Иванов и екипа му. Със мнението си БАСЗЗ изрично се опълчи на оферти ЗИД на ЗСПЗЗ. Сдружението счита, че с по този начин препоръчаната част от зaконопроекта ще се възобновят всеобщите злоупотреби с подправени контракти за отдаване чартърен и аренда на земеделска земя. Застрашават се правата на притежателите и дребните ползватели на земеделска земя. Предпоставя се риск от корупционни практики. Ще се сътвори спомагателен безпорядък в поземлените връзки и ще затрудни опцията за комасирано прилагане на земеделските земи. Демонстрира предпочитание на държавни органи, каквито са профилираните структури в системата на МЗм, да абдикират от ролята си да реализират надзор.

Очевидно се прокарват лобистки ползи. В средносрочен аспект ще доведат до последствия, несъвместими с правилата на правовата страна (доколкото способстват за злоупотреби по отношение на право на благосъстоятелност и фиктивни облигационни връзки за приемане на европейски субсидии) и биха били съображение за прекратяване на достъп до европейски средства за България. В допълнение към гореизложените пороци на препоръчаните законодателни промени БАСЗЗ обръща внимание и на следните причини: Разпоредбите на чл.36б, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ, както и наредбите на чл.4а и 4б от същия закон, бяха въведени през 2018 година като механизъм за противопоставяне на всеобща процедура по регистрация на подправени контракти за прилагане на аграрни земи през 2017 година за приемане на европейски дотации. Именно заради зависимостта на правото на подкрепяне от съществуването на правно съображение за използването на земята и устрема за прилагане на повече площи, през 2017 година получи разпространяване скица за надзор на използването посредством отдаването чартърен на непознати парцели, без знанието и единодушието на притежателите им, а постоянно и в ущърб на добросъвестни дребни ползватели, което провокира всеобщи митинги на аграрни стопани. Като противопоставяне законодателят предприе коментираните промени и допълнения, с които се покачват правните гаранции срещу описаните практики за непозволен достъп до " присвояване " на аграрни земи посредством официално възможни правни средства. Сега, с препоръчаната проекторазпоредба на пар. 1 от ЗИД на ЗСПЗЗ, на процедура се цели обезсилване на въведената през 2018 година система от правни и институционални гаранции, като се анулира етапа на институционален надзор по правомерност, реализиран от профилираните регионални и общински структури към МЗм. В претекстовете към ЗИД на ЗСПЗЗ, в частта, обуславяща анулацията на член 36б, алинея 6, главната обосновка е обвързвана с обезпечаването на процеса по даване на европейски дотации по отношение на парцелите, включени в съглашения за прилагане по чл.37 от закона. ЗСПЗЗ урежда публичните връзки във връзка със собствеността и използването на земеделските земи, а не методите и механизмите за приемане на европейско финансиране. За тази част има други закони и подзаконова нормативна уредба. Обръщаме внимание и на събитието, че в нарушаване на член 26, алинея 4 от Закона за нормативните актове, в претекстовете към ЗИД на ЗСПЗЗ не са посочени причини за съществуване на " изключителни случаи ", обуславящи налагането на минималния (14-дневен) период за публични съвещания, вместо наложителните по закон 30 дни. От тук става изрично ясно, че текстовете на пар. 1 и 2 от въпросния ЗИД на ЗСПЗЗ нямат място в него и че тяхното проникване преследва цели, които са непознати на концепцията за отбрана на публичния интерес. ЗИД на ЗСПЗЗ е мотив да препотвърдим нуждата от изцяло преразглеждане на настоящите правила за ръководство на поземлените връзки, преосмисляне на механизма на споразуменията за прилагане на аграрни земи по чл.37в от ЗСПЗЗ и анулация на режима на така наречен " бели петна ". Те са доведени до състояние, при което в нарушаване на съществени правни институти и Конституцията на България и за асимилиране на дотации, правото на благосъстоятелност и съществуването на годен контракт сред притежател и ползвател са се трансформирали в " досадна детайлност " от второстепенно значение. Целият текст на мнението може да прочетете на уеб страницата на БАСЗЗ - baszz.net.

- През 2022 година БАСЗЗ има 15-годишнина. Много или малко време е това?

- През тези години се учехме, развивахме и помъдрявахме, развивайки поземлените връзки, защитавайки правата и ползите на членовете ни. В процеса на израстване към този момент съвсем всички наши членове са и сполучливи аграрни производители. Утвърдихме се като разпознаваема и уважавана Неправителствени организации, заемайки постоянно национално виновни позиции.

Станахме членове на Европейската организация на притежателите на земи (ЕЛО) и на Българска стопанска камара (БСК). От 2021 година издаваме и от време на време издание на БАСЗЗ - " Алманах за земята ". Преценихме, че асоциация като нашата има потребност и от своя естрада, в която могат да се открият формалните позиции на сдружението, изявленията, разбори, потребна информация, периоди. Трибуна, отворена към законодателната и изпълнителната власт, неправителствения бранш, науката. Трибуна, която да стане настолно четиво за всеки притежател и земеделец. Горд съм с постигнатото, с екипа и членовете на БАСЗЗ.